Изследователски методи и техники

В основата на проекта са теренните проучвания (вж. 5.1. (Д.5.1.).). Те ще бъдат проведени основно в села, които ще бъдат подбрани на основата на типологично разнообразие (обосновано от резултатите от изследването „Трансформиращото (се) село“ и на досегашните проучвания на други изследователи) и предишни опити на членовете на екипа (ср. 3.2). Изследването на случаи, интерпретациите и обобщенията, направени там, обосновават и избора на местата за теренна работа: те ще са разположени в района на Родопите и ще са села с различен демографски профил. Ще бъдат избрани селища в областите Пловдив, Смолян и Хасково и Кърджали, но ще има и контролни терени от други части на страната. Този подход на подбор, от една страна, ще спомогне за открояването на различни специфични случаи. От друга страна, ще позволи задълбочаване в опознаването и описването на местната култура (което при напълно непознат терен би отнело много повече време).

Методиката на събиране на емпирични данни по споменатите по-горе „теми“ (вж. 2.2.) и в изпълнение на задачите на изследването (вж. 2.1.) включва следните методи: неструктурирано интервю, свободен разговор, социоаналитично интервю, пряко и косвено наблюдение. Събеседниците на интервютата ще бъдат както социално значимите актьори, така и личности, обединени от условието да са родени на село, прекарали активния си живот в града и завърнали се отново на село, но различаващи се по социален статус (пол, образование, семейство, професионален опит и пр.). В интервютата основно ще се търсят наративи за промяна (обществена и биографична), но ще се отчитат и техники за „справяне“ с трансформацията – самоирония, самообвинения, обвинения.

Изследването ще се документира чрез записи на интервюта, теренни бележки, фото- и видео заснимане, картографиране (ментални карти, понятийни карти, „включено“ картографиране). Картографирането в случая ще регистрира евентуални връзки между трансформации в средата и техни мисловни съответствия. Със същата цел ще бъдат използвани и смесени техники като фото-извлечение и рефлексивна фотография. Те биха илюстрирали (при възможност) и конретни практики на методи за „преживяване“ като взаимопомощ, използване на хумор, техники за успокояване, решаване на проблеми и пр.

Предвид фундаменталния замисъл на изследването от съществено значение за неговото успешно осъществяване е изборът на подходящи техники за интерпретирането на данните от терена. Избрали сме да използваме сериализиране на данни, дискурс анализ, секвенционален анализ, интрепретативен анализ, схема анализ (анализ на културни сценарии), обоснована теория (вж. 2.2.).

При анализирането на дискурсивни практики основно ще подходим към записване на изказвания на социално значимите актьори, разграничаване на серии от данни („таблици“ / „картини“), коментари, и отбелазване на изкази, свързани с остаряване, пенсиониране, работа (активност), селски живот, почивка, социоемоционални проблеми, както и изрази на отношение към трансформации и собствената устойчивост (справяне, приспособяване, реагиране, използване). Чрез т. нар. секвенциален анализ ще бъдат детайлно анализирани както дискурсивните, така и телесните (мимика, жестове, хексис), паравербални (глас, интонация, поток на речта) и „атмосферни” (пространствена и времева организация) „методи” на взаимното разбиране между изследователя и изследваните лица.

В интервютата с „обикновените“ събеседници ще се анализира какви културни схеми следват и дали може да се открие някакъв модел или зависимост. Най-общо ще се търси как се разказва за промяна / трансформация; как се разказва за реакцията към промяната; как се разказва за селото; какви метафори се използват в разказите и към какво знание препращат; каква е схемата на промяна; каква е схемата на устойчивостта; каква е схемата на мисленето за селото; откъде могат да идват тези схеми; какви културни модели се откриват.

Интерпретирането на наративите за промяна, свързани както с житейски разкази, така и с разкази за селото, ще се основава на отношението между позитивни и негативни изказвания, използване на ирония, поучителни примери, произтичащи от опита, послания (към младите, света, властта, връстниците, гражданите, своите, чуждите и пр.) равносметки, оптимизъм, откровения, обреченост. Заедно с това ще се анализира стереотипизиране и автостереотипизиране (ако се появят) на пенсионери-работещи, селяни-граждани, млади-стари, българи-европейци. Основни въпроси към интервютата и откъсите са: как разказвачите се осланят на паметта? На наследяването? Как изграждат (наративната) идентичност на променящия се? Как изграждат (наративната) идентичност на „еластичния“ / устойчивия? Какво се премълчава и за какво разказите са дискретни?

Използваната социоаналитична перспектива на проекта ще се основава на две базисни характеристики: 1) изискване за „уникална адекватност” към изследвания контекст, предполагащо изследователят да придобие лаическа компетенност като участник в съответната практика;  2) изискване за „личностно центирано” изследване, при което извличането на данни на страната на изследователя е преплетено с „извличане на смисъл” за изследваните лица, така че то да се превърне за тях в „асистирана самоанализа” (на което настоява още Пиер Бурдийо). Основни индикатори ще бъдат практическите алогизми във всекидневните взаимодействия, както и „телесните изигравания” (enactments) на уязвимостта в социални практики с висок конфликтен потенциал. Ще бъдат проведени серия от социоаналитични сеанси с лица, намиращи се в кризисни ситуации, като за тази цел ще бъдат методологически специфицирани развитите в рамките на пловдивската социоанализа диагностични интервюта и социоаналитични протоколи.

В духа на антроположката и социоаналитичната ориентация на изследователския екип предвиждаме постоянното осмисляне на и „пренастройване“ на използваните методи и техники чрез семинари и работни срещи (вж. 4.). Това означава, че теорията и теренната работа ще бъдат мислени в постоянно съотнасяне (зиг-заг подход) и че е възможно предефиниране както на предвидените методи, така и на категориите за анализ.