Анотация

Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване

В последните десетилетия животът на хората или липсата на хора в българските села не само са част от обществения дискурс, но са и обект на социални, икономически и културни политики на Европейския съюз. Изчезването или пък успешното развитие на селата, повишаването на качеството на живот на различни слоеве на населението, възстановяването на разкъсани връзки между поколенията са само няколко аспекта от сложната и пъстра картина на предизвикателствата, които все повече ще налагат да се вземат мерки за преодоляване на демографската, социална и културна криза в различни региони и територии. В изследването си на трансформиращото (се) българско село, не искаме да тръгнем от вече познатото разбиране, че обезлюдяването на селата е призмата, през която институциите мислят управлението на териториите, а по-скоро 1) от необходимостта да се набележат модели за съживяване и устойчивост на териториите; 2) от предпоставката, че има изместване в поколенческата структура на селата, при което активното поколение, което свързва миналото и бъдещето и е носител на трансформациите е възрастното. Нашата аналитичната оптика е насочена към идентифициране на местните общности като субекти на практически стратегии, ориентирани към удържане на идентичността, предаване на паметта, но и промяна на статуквото, индивидуални и колективни стратегии за справяне с новото, „преоткриване“ на наследствата и традициите и др. С това е свързано подчертаното аналитично внимание върху конкретни личности и техните практически действия, чрез които се (или не се) установява онзи нов и винаги различен и уникален жизнен и биографичен опит, който създава селото като „свой“ свят. 

Следователно трансформациите в българското село днес ще търсим чрез трансформиращият се биографичен и жизнен опит на неговите жители.

Приемаме, че антроположкото и социоаналитично вникване в различни категории/портрети на хора от това поколение и създаването на модели на жизнени преходи и траектории ще помогне при формулирането на политики за повишаване на качеството на живот и разширяване на жизнените шансове.

Основният очакван резултат е достигането до качествено ново знание за поколението на възрастните хора – бившите „деца на социализма, които живеят в българските села“, наречени от нас „трансформиращото се поколение“, именно, защото в жизнения си път те преминават през три политически и социални и културни прехода. Ще се създадат модели и типология на изследване на „трансформиращите (се) села“. Ще се приложи социоаналитична интерпретация на различни казуси, които ще изведат начини на справяне с кризисни ситуации, на съвместяване и трансформиране на различни социални позиции, на социална уязвимост или пък успешно наследяване на социални позиции.

Ключови думи: културни и социални трансформации, социализация в трета възраст, противоречиви наследявания, рерурализация, модели за съживяване и устойчивост на териториите