Екипът на проекта се състои от 13 изследователи, 7 от които (С. Пенкова, М. Златкова, Е. Стоилова, М. Петрова, С. Антонов, Д. Панчев и А. Манова) имат вече съвместна изследователска история в настоящата проблематика като участници в проект „Трансформиращото (се) село“, успешно осъществен в периода 2017 – 2018 г. Под печат е едноименното колективно издание, представящо резултатите от него, на които настоящото проектно предложение се основава частично, разширявайки значително фокуса му.

Доц. д-р Стойка Пенкова (ПУ), ръководител на проекта, е автор на над 35 научни публикации в научната област, от които 5 монографии и 7 студии. За петгодишен период има 14 научни публикации в рецензирани и реферирани научни списания, от които 2 в списания с импакт фактор или импакт ранг. Участвала е в 17 научни международни, национални и вътрешни проекта, от които през последните 5 години, 3 са проекти по конкурси, финансирани от НПД на ПУ. Тя е специалист в две основни изследователски направления, важни за настоящия проект: 1) соционалитичното измерение, апробирано с едни от първите публикации върху драматичните жизнени опити на мигрантски групи и общности в контекста на формите на социално страдание и новите форми на социални неравенства, породени от „живота в миграция“, чието успешно верифициране е осъществено в проекта „Трансформиращото (се) село“, а началото е положено с проекта „Изселници и мигранти от двете страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, инетркултурна комуникация“, разработен към ФНИ в периода 2009 – 2012 г. съвместно с В. Райчева и М. Златкова, също част от екипа и в настоящото изследване; 2) дискурсивното измерение, изследващо начините, по които в и чрез дискурса се пораждат съществени социални различия, формират се идентичности, полагат се граници и се установяват форми на позиционно обусловена нищета, а оттук и на специфични уязвимости и лишености.

Доц. д-р Валентина Ганева-Райчева (ИЕФЕМ – БАН) има приноси в изследване на различни локални култури и традиции (Югоизточна България, Централна Северна България); културни специфики на етнични и конфесионални общности в България (източноправославни, католици, мюсюлмани, евреи, арменци и др.); българската диаспора в Унгария (културна памет, културна идентичност, интеркултурни взаимодействия). Има редица изследвания и публикации върху културата като ресурс, формите на гражданско участие, културните пейзажи, конструирането на биографията на мястото, всекидневното разказване и биографичния метод (който ще е един от централните в настоящия проект). С принос в изследването на институциите на мигрантите, политики и практики при конструиране на памет и наследство; специфичния хабитус на границата. Публикациите й отразяват проучвания както в селска, така и в градска среда. Осъществила е няколко успешни проекта, свързани с инструментализирането на културни ресурси за целите на местното развитие. Като член на Националния съвет по НКН, консултативен орган към министъра на културата (2006–2013) и на Експертния съвет по НКН към ИЕФЕМ, тя участва активно в утвърждаване на политики, както и в експертни дейности, свързани с наследството и валоризирането на културни ресурси. Притежава организационен опит като научен секретар на ИЕФЕМ при БАН (2003–2010), дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български фолклор”, като ръководител и участник в национални и международни колективни проекти.

Доц. д-р Красимира Кръстанова (ПУ) е етнолог, занимаваща се с проблемите на културното наследство и неговите употреби в съвременността. Нейните научни интереси намират обща посока с целите на проекта в три основни посоки: 1) културната технология и връзките й с проблемите на паметта и идентичността; изграждането на връзката техники-общество, икономическото състояние и културните промени, характера на уменията и начините за тяхното предаване и т.н.; 2) културно наследство, памет, идентичности, общности; 3) новите употреби на наследството в съвременните общества. Тя е автор на над 45 научни публикации в научната област, от които 2 монографии и 5 студии. За петгодишен период има 7 научни публикации в рецензирани и реферирани научни списания, от които 2 в списания с импакт фактор или импакт ранг. Участвала е в 23 научни международни, национални и университетски проекти, от които 8 са през последните 5 години и 4 от тях са международни проекти, финансирани от европейски програми, насочени към развитието на научното, културното и образователно пространство на Европейския съюз (Програма Творческа Европа, Еразмус+ и др.)

Доц. д-р Меглена Златкова (ПУ) се вписва в подхода на настоящия проект с експертизата в етнология на социализма и пост-социализма, изследвания на малки/локални общности, биографични и визуални изследвания, вписвайки се в интердисциплинарното поле между етнологията, антропологията и социологията, а напоследък и в сензорната етнография. Заниманията й с изследване на формите на предаване на наследство, културни практики и памет са основна тема на участията й в два големи научни проекта, финансирани от национален ФНИ -  "Изселници и мигранти от двете страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, интеркултурни взаимодействия” – ИЕФЕМ (р-л В. Ганева-Райчева, 2008) и „Локалното наследство – ресурс за местно развитие“ – ПУ (р-л Кр. Кръстанова), в които специфичните й интереси са трансформациите на наследяването в различни преходни ситуации. Тя систематично прилага анализ на индивидуалните житейски траектории, жизнени преходи, миграции, мобилности и трансформации като част от колективните промени в различни по тип общности и групи – градски, селски, етнични. Съвместно със С. Пенкова разработват методология и изследват противоречията на наследството и наследяването при второто поколение мигранти от двете страни на българо-турската граница, която успешно може да се приложи и в настоящия проект. Заниманията й с локално наследство през годините и позволяват да има една по-цялостна представа за промените в последните 20 години в българските села. Част от тях са по проекта «Трансформиращото (се) село. Промени, променящи се и трансформации на културното наследство и паметта са основните акценти от работата и проект „CU TENDA – истории, образи и звуци в движение (живата памет на югоизточна Европа)“, в който участва в теренните изследвания и изработването на изложба и шест филма, представящи културното наследство на общността на каракачаните днес. Меглена Златкова е автор и съставител на 70 книги и публикации. Участвала е в 40 международни и национални научни и научно-приложни проекти

Гл. ас. д-р Стоян Антонов (ПУ) е етнолог, работещ по проблемите на етничните общности и интерпретирането на културните явления. В настоящото проектно предложение неговата експертиза се проявява в: 1) теренният опит при проучване на българското село и на употребата на традиционната култура и наследството при конструирането на етнична идентичност, свързано с опит в етичното използване и съгласуването на различни методи и техники за събиране на информация, умения за спечелване на доверието на събеседниците, комуникативни умения, познания за трудностите и предизвикателствата на етнографското изследване; 2) натрпаният опит в екипната научно-изследователска работа (с дейността си в 20 научно-изследователски и научно-приложни проекта). Като основни компетенции, придолибити в тях, са уменията за участие в научни дискусии и дебати, преценка на силните и слабите страни в едно изследване, „сблъсъкът“ и съгласуването на различни научни перспективи и привилигировани позиции. Участвал е в 20 научни проекта, автор е на 9 научни публикации с установено цитиране в 98 труда. Има теренен етнографски опит сред различни села (в Североизточна, Централна и Северозападна България и Родопите) и етнични групи (татари, власи, турци, роми).

Гл. ас. д-р Мария Петрова (ПУ) е етнолог и има натрупан опит в изследване на различни институции, етнически общности, малки локални общности, както и с методите на теренната етнология. В настоящото изследване нейната експертиза се състои в: 1) 15-годишен опит в методологическото конструиране и провеждане на теренни изследвания, в последните години преимуществено насочен към изследване на малки етнически и локални общности и на села; 2) значителна експертиза в разработването и изпълнението на национални и международни изследователски проекти. И двете успешно са приложени в проекти като „Трансформиращото (се) село)“ и „CU TENDA – истории, образи и звуци в движение (живата памет на югоизточна Европа)“, чрез емпирични изследвания, научни статии, изложба „Трансформиращото (се) село“ в съавторство с М. Златкова и Ел. Стоилова, изложба „ПО ПЪТЯ“ в съавторство с М. Златкова, Ел. Стоилова и Кр. Кръстанова, филм „CU TENDA – пътуване с каракачаните“ и др. Мария Петрова има 20 публикации на български и английски език, участвала е в 14 проекта и множество научни форуми.

Ас. д-р Милена Ташева (ПУ) работи приоритетно в две взаимообвързани научно-изследователски направления, имащи пряко отношение на проблематиката на проекта - 1) социоанализа и 2) теория на практическата логика, поставени в контекста на социализираната телесност и практическата рефлексивност, схващана като постоянно самокорективно усилие на хабитуса по преодоляване на социалната уязвимост и произтичащата от нея фракталност на личностната идентичност. Оттук и умението за снемане на социоаналитичина анамнеза посредством идентифициране на симптомите, чрез които уязвимостта феноменално явява себе си. Успешна апробация на методологичния инструмент е осъществена в рамките на проект „Нямам никой, към когото да се обърна!“: социоаналитични измерения на уязвимостта“, финансиран от ФНИ („Млади учени“/2018 – 2019 г.) чрез разработването на социоаналитечен протокол, който ще бъде използван и в настоящото изследване.

Докторантите, постдокторантите и младите учени, включени в проекта, имат задълбочена експертиза за провеждане на теренни изследвания сред различни етнически общности, маргинални и уязвими групи. Те са изградили опит в научното осмисляне на емпиричен материал и в работата по различни проекти – вътрешно институционални, национални, международни. Анелия Манова и Димитър Панчев са участвали и в проекта „Трансформиращото (се) село. Те ще допринесат с компетенциите си за изпълнението на целите и задачите на проекта и ще имат възможност да надградят своите компетенции в изследването, осмислянето на материала и презентирането му.